Възпитанието и обучението по БДП са целенасочен, системен и невъзможен процес за формиране на граждански компетентности и качества на детето и с неделима част от цялостното образование и възпитание на личността. Социализирането на личността е процес на адаптация, индивидуализация и усвояване на социокултурните роли, чрез които детето се намира в мястото си в обществото. Формирането на защитни механизми при децата за съхранение и безопасност при движение по пътищата е актуална тема в гражданското общество и важна задача на държавата, образователните държави и семействата. Предучилищният период е известен със своята чувствителност външните изменения към обектите, процесите и явленията в околния свят. Децата овладяват знанията за елементите и опасностите по пътя още в ранното детство, следвайки примера на повъзрастните от семейството и детската градина. Формира се способност за ориентиране и критично мислене, което е в основата на правилното оценяване на пътните ситуации. Промените, които настъпват в когнитивната, емоционалната и волевата сфера, са благоприятна основа за поставяне в началото на обучението по безопасност на движението. Въпреки това, поради възрастови, психологични особености и липсата на опит, децата невинаги постъпват правилно, когато са на улицата. Това налага целенасочено, системно обучение и възпитание за формиране на поведенческа култура и качества на подрастващите – съобразителност, наблюдателност, отговорност, самостоятелност и др.